Извори за живота и делото на светите братя Кирил и Методий (4)

Въпросът за изворите за живота и делото на светите братя е много важен за старобългаристиката. Това е една много пространна тема и доста скучна на моменти, тъй като е свързана с доста фактология. Интересът към изворите за живота и делото на братята започва още в края на ХІХ в., когато са открити от един руски изследовател двата най-важни извора: пространните им жития. След откриването им в славистиката се заражда интерес към издирването и проучването на произведенията, носещи сведения за живота и делото на Кирил и Методий. От ХІХ век до днес са написани много изследвания, посветени на този проблем; много въпроси са решени, но и много не могат да се решат еднозначно, тъй като множество от изворите (произведенията), които носят информация за живота и дейността на св. св. Кирил и Методий достигат до нас от късни преписи, създадени столетия след първоначалната им поява. Кирило-Методиевските извори могат да бъдат класифицирани по няколко принципа: 

1. хронологически принцип

Текстовете възникват в различни периоди, както най-ранните са от ІХ в. Създавани са от съвременници на светите братя, техни преки последователи и ученици. Друга група извори са създадени от ХІ-ХІІ до края на ХІІІ век. В тях една част от сведенията за братята са преосмисляни или заменяни от легендарни сведения и сведения от устната традиция, но има и такива, почерпани от по-архаични творби, които не са достигнали до нас, поради което изворите от периода ХІ-ХІІІ век са ценен източник на информация. Друга част от изворите са възникнали след ХІV в. и в тях много трудно се откриват достоверните факти, затова тези произведения по-скоро са важни от гл.т. на почитането на светите братя, култа към тях и делата им, отколкото като носители на важна и ценна информация за извършеното от тях. 


2. географски принцип

Животът и делото на Кирил и Методий са свързани с няколко географски дестинации, поради което изворите произхождат от различни места: българските земи, земите на днешна Хърватия, Сърбия, Чехия, Унгария и разбира се земите на Византия и Рим. 


3. жанров принцип

Произведенията, отразяващи живота и дейността на Кирил и Методий, са най-разнообразни по жанр. Най-важни сред тях са: * документалните (документите), които включват жанра на посланието (писмото) – това са посланията на римските папи, които са съхранени
* агиография: най-богато застъпеният в Кирило-Методиевските извори; агиографският жанр включва пространните и кратките жития на светците, като най-важни тук са житията на св. св. Кирил и Методий; тук се включват също и пространните и кратки жития на техните ученици
* ораторски произведения и химнография: към ораторските произведения спадат похвалните слова, а също и полемичните; пр.: “За буквите” на Черноризец Храбър е славянски извор от първостепенна важност, защото единствено в него се указва годината на създаване на славянската азбука. Химнографските произведения са службите за светците. Службите са песенна поезия – стихотворни произведения, изпълнявани в рамките на литургията. Поради особеностите на този жанр сведенията, които може да носи, са много оскъдни, но все пак има произведения, от които се черпи информация на светите братя.
* произведения без ясни жанрови граници: за Кирило-Методиевите извори без ясна жанрова определеност е напр. старобългарската Приписка на българския книжовник Тодор Доксов към превода на “Четири слова срещу арианите” от византийския автор Атанасий Александрийски. Текстът е създаден през V в., когато се е водела борбата срещу арианите. Преводът е осъществен в старобългарската епоха от Константин Преславски, а Тодор Доксов преписва превода и в преписа си слага Приписка. Приписката е маргинална бележка, която се включва в междуредието или полетата на ръкописа и в нея се съдържат сведения за създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий. 


4. авторов принцип

Според авторите на Кирило-Методиевските извори съществуват и произведения с неизвестен автор, но посланията за римските папи, напр., са с известен автор.
* учениците на Кирил и Методий: Климент Охридски, Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх
* охридските архиепископи Теофилакт Охридски, Димитър Хоматиан, Константин Кавасила
Повечето известни автори принадлежат към църковните среди и са високо образовани. Произходът на Кирило-Методиевските извори от различни земи води и до друг класификационен принцип: 


5. езиков принцип

Най-важните три езика, на които са засвидетелствани текстове, са гръцки, славянски и латински език, като най-важни са изворите, писани на славянски и латински език. На гръцки изворите са по-малко и в по-голямата си част са по-късни (от ХІ в. нататък), т.е. в тях фактологията е по-слабо застъпена, въпреки че някои от тях са много важни за изясняване на основни въпроси около живота и дейността на светите братя.

* славянски извори

1) жития на Кирил и Методий
Най-многобройни са славянските извори. Измежду тях има извори с изключителна важност. Най-важните извори са житията на Кирил и Методий, за които се смята, че в най-пълна степен и най-достоверно предават случвалото се около двамата братя, защото са създадени от автори, които са техни съвременници. Няма единно становище по въпроса нито за точната датировка на произведенията, нито за авторството им. За житието на Кирил се смята, че е създадено между 869 и 882 г. (след 869 г., когато умира Кирил). През 882 г. е създадено едно латинско произведение (т.нар. “Италианска легенда”), чийто извор се смята, че е житието на Кирил. Първоначално изследователите са смятали, че автор на житието на Кирил (вж. тук) е неговият най-близък ученик Климент Охридски. Това разбира се са дискусионни въпроси, но днес се смята, че е много вероятно този текст да не е дело само на един автор, а в написването му да са участвали повече книжовници, последователи и ученици на Кирил и Методий, както и самият Методий. Макар и написано през ІХ в. (във Великоморавия), житието е достигнало до нас в много късни преписи, като най-ранният е от ХV в. (след 6 века ръкописна традиция). За житието на Методий (вж. тук) се смята, че е създадено след 885 г., когато умира Методий, в България. След смъртта на Методий учениците и последователите му са прогонени, съдени и пристигат в България. Не е имало благоприятни условия за създаване на култ към Методий (написване на текстове за прослава на светеца), затова се възприема, че житието е било написано в България. То също достига до нас от по-късни преписи, най-ранният от ХІІ век. 2) слова и служби за Кирил и Методий
Това е втората група славянски извори, като най-важно тук е изворното Похвално слово за св. Кирил от Климент Охридски (вж. тук). Похвалните слова за Кирил и Методий също са смятани за дело на св. Климент, както и службата за св. Кирил. Службата за св. Методий е от Константин Преславски. Няма яснота по въпроса за времето и мястото на възникване на тези творби. Произведенията в чест на св. Кирил (похвалното слово и неговата служба) е много вероятно да са били създадени във Великоморавия, след 864 г. и смъртта на Кирил, а произведенията за Методий – в България, след пристигането на учениците им в България. Според друга хипотеза похвалните слова са създадени през ІХ в. Похвалните слова са възхвала на светеца и нямат за цел да представят биографията на светеца, освен като своеобразна мотивация за възхвала на героя. В похвалното слово за Кирил и Методий има сведения, които се потвърждават и от пространните им жития, ето защо те са извор от първостепенна важност. В похвалното слово за Кирил се намират сведения за: раждането му в Солун, баща му Лъв, Хазарската мисия, създаването на славянската азбука, превода на Евангелието и Псалтира, отиването на Кирил и Методий в Рим, смъртта на Кирил в Рим. 3) произведения на Кирил и Методий
Друга група извори включва собствените произведения на светите братя. Това са хипотетично приемани за техни произведения, познати от много късни преписи, но по непреки пътища изследователите достигат до идеята, че това са Кирило-Методиевски произведения. Почти сигурно е, че Методий написва Канона (химнографско произведение, основна градивна част от службата). Св. Методий написва Канон за св. Димитър Солунски (вж. тук). Този текст е познат от преписи от ХІ до ХІV в. и в него се съдържат сведения за проповедническата дейност на Кирил и Методий в Моравия и Панония. Друг текст, която се смята за дело на св. Кирил, е Проглас към Евангелието (вж. тук): поетическа творба от дяла на небогослужебната поезия, доскоро наричана и декламационна. Това е стихотворно произведение, предназначено за индивидуално четене, без отношение към литургията. В надслова стои името на Константин Философ. Названието “декламационна лирика”[1] напоследък се отрича, защото то обхваща творби, които са предназначени за публично изпълняване, а “Проглас към Евангелието” е предназначено за индивидуално четене, затова е по-коректно да се нарича извънбогослужебна поезия. Авторството на текста е изключително дискусионно. Има две групи учени: 1. смятат, че това е Кирилово произведение 2. смятат, че това е произведение на Константин Преславски и е възможно името на Константин Философ в заглавието да е т.нар. псевдо-епиграф В средновековието много често авторите са криели името си и са се подписвали с имената на някой авторитетен писател. Смята се, че Константин Преславски е сложил авторитетното име на Кирил, като така е придал авторитет и на произведението си. Първата група учени, която приема, че текстът е създаден от Кирил, най-вече се уповава на твърдението, че не е възможно текстът да е създаден от Кирило-Методиев ученик и в него да са споменати светите братя. “Проглас към Евангелието” е стихотворен предговор към превода на Светото Евангелие. Но не само превода, направен от Кирил. Известно е, както от житието на Кирил, така и от Пролога към "Небеса" на Йоан Екзарх, че св. Кирил превежда т.нар. Изборно Евангелие. Това са отделни части от евангелския текст, които са използвани в рамките на богослужението. “Проглас към Евангелието” предхожда Четириевангелието (превода на пълния евангелски текст), затова друга група изследователи смятат, че това не е текст, създаден от Кирил, а от Константин Преславски. Друго произведение от св. Кирил е “Написание на правата вяра” – един своеобразен богословски трактат, в който се излагат богословски възгледи на автора; текст, достигнал до нас в преписи от ХІ в. нататък, но за него се смята, че е дело на св. Кирил. Друго произведение с почти сигурно авторство е известната “Херсонска легенда” (от името Херсòн, където е една от мисиите на св. Кирил). Смята се, че легендата обединява в един текст две от написаните от св. Кирил произведения в чест на св. Климент, Папа Римски (третият римски папа), чиито мощи той намира в Херсон и ги занася в Рим (вж. тук). Двамата братя Кирил и Методий са посрещнати много тържествено в Рим. 4) произведения на ученици на Кирил и Методий
Друга група славянски произведения, които имат първостепенно значение, тъй като носят важни сведения за живота и дейността на светите братя, са произведенията на техните ученици:
* слово За буквите от Черноризец Храбър (вж. тук)
Смята се, че произведението "За буквите" е създадено около 893 г. (не е точно датирано), по повод Преславския събор (но това не е доказано). Това е една кратка възхвала на славянската писменост (буквите), като същевременно авторът Черноризец Храбър води полемика с отрицателите на славянската писменост. Като жанрови характеристики произведението може да се определи по-скоро като полемико-апологетично произведение. За личността Черноризец Храбър се спори. Една от много архаичните хипотези е, че това е име, зад което се крие самият цар Симеон. Тази хипотеза е отречена от съвременната наука. Според друга хипотеза Черноризец Храбър е високо образован книжовник, чието не ни е известно; "черноризец" на старобългарски означава "монах", т.е. това не е собствено име. Трета хипотеза, която обаче трудно може да бъде доказана: в заглавието, където стои името Черноризец Храбър, от старобългарски звучи букв. "За буквите на храбрия черноризец". Това може да означава, че Черноризец Храбър не е лично име, а това е текст за буквите, създадени от храбрия монах, т.е. Кирил. Текстът на Черноризец Храбър е много важен, тъй като това е единственият извор, в който е посочена точната година на създаването на славянската писменост: "По времето на Михаил, гръцкия цар, и на българския княз Борис и моравския княз Растица и блатненския княз Коцел, в годината от сътворението на света 6363 г." През Средновековието летоброенето се е извършвало спрямо Сътворението на света, а не както днес – спрямо рождението на И. Христос. Съществуват няколко индекса, според които може да бъде изчислено на коя година от Христа съответства посочената от Черноризец Храбър. Тук също има разногласия в науката кой точно метод на изчисление да бъде приложен. Единият от индексите, който може да бъде приложен, е панонско-моравският: изважда се 5501 от годината, при което се получава 862 г. като година на създаване на славянската писменост. Според проф. Иван Добрев именно това летоброене е използвал и Черноризец Храбър. Според други изследователи е използвано т.нар. александрийско летоброене, при което индексът е 5500; тогава като година се получава 863 г. Съществува и византийско летоброене, при което индексът е 5508; получава се година 855 г., което обаче противоречи на други исторически факти, затова не може да се приеме, че авторът е използвал византийското летоброене. От друга страна в съчинението на Черноризец Храбър има много силна полемика с Византия и с всичко византийско. От тази гл.т. Черноризец Храбър едва ли е използвал византийското летоброене, тъй като по този начин би признал авторитета на Византия. * Проложно житие за Кирил и Методий (вж. тук)
Друг славянски извор, създаден през Златния век, е един кратък житиен текст, който се използва в рамките на богослужението, т.е. той е за богослужебна употреба. Тъй като се съдържа в книгата "Пролог" (засвидетелствано е там), житието се нарича още "проложно". През XII се създават още две кратки жития, но тях вече не ги наричаме "проложни" поради друга причина. "Пролог"-ът е книга, която е съществувала до към XIII в. После вече нейната употреба се заличава и вече няма пролози, текстовете влизат в друга богослужебна книга. Кратките жития се четат в рамките на богослужението; писани са, за да се изпълняват (пеят се след 6-тата песен на Канона) в рамките на службата. Канонът има 8 песни и след 6-та песен се изпълнява краткото житие. Пространните жития нямат отношение към литургията. Те са писани за индивидуална употреба, като са били четени от монасите в килиите им или в монашеската трапезария. По време на хранене е имало практика един монах да бъде излъчен като четец. Ако е Димитровден, чете се Пространно житие на св. Димитър. Дори когато монахът се храни (ангажиран е с телесното си), не трябва да мисли за тялото си. Разликата при житията не е толкова в обема на произведенията, колкото във функцията, която имат. Има пространни жития, които по обем не са по-дълги от едно кратко житие, но тяхната функция е различна. Проложното житие на св. Кирил и св. Методий е от Х в. и е създадено от неизвестен автор. Това е първото, най-ранно произведение, в което е отбелязана датата за честване на светите братя, 6. април. Кирил умира на 14. януари, а Методий – на 6. април. Тъй като Методий е бил с по-висок духовен сан (архиепископ), датата на неговата смърт е избрана като дата за честване и на двамата братя. Константин-Кирил е бил обикновен расофор (носещ расо), черноризец, обикновен монах без духовен сан. 6. април обаче винаги се пада по времето на Великия пост (по това време не е разрешено празнично богослужение), което е причина датата на честването на светите братя да се измести произволно на 11. май (стар стил) / 24. май (нов стил) – дата, на която днес се чества празникът на славянската писменост и култура. * Житие на св. Наум (вж. тук)
Друго произведение от Златния век е най-старото житие на Наум Охридски. От него черпим важни сведения за делото на Методий в Моравия и Панония, за прогонването на Кирило-Методиевите ученици след смъртта на Методий и за пристигането им в България. * Йоан Екзарх, Пролог към "Небеса" (вж. тук)
Друг славянски извор от периода на Златния век е Прологът (Предговор), написан от Йоан Екзарх към неговия превод на съчинението "Небеса". Йоан Екзарх превежда "Небеса", което представлява отделни части от третата част ("Изложение на православната вяра") от едно произведение на византийския книжовник Йоан Дамаскин, "Извор на вярата". Преводът на тези части от произведението на Йоан Дамаскин е съпроводен от един оригинален предговор (Пролог) на Йоан Екзарх, в който се съдържат важни сведения за Кирил и Методий: "Понеже, прочее, светият човек божи Константин, казвам Философът, положи много усилия, създавайки буквите на славянските книги и превеждайки избор от Евангелието (!) и Апостола — колкото успя, живеейки в този тъмен свят, толкова като преведе, премина в безкрайния [живот] и получи светлината като награда за своите дела. С него стана така и, оставил го в този [вечен] живот, великият божи архиепископ Методий, брат му, преведе всичките 60 анонични книги от елински език, който е гръцки, на славянски." "Проглас към Евангелието" е стихотворен превод към Четириевангелието, а не към Изборно Евангелие. И в житийния текст (Житие на св. Кирил), и в Предговора на Йоан Екзарх, се говори за това, че Кирил е превел Изборното Евангелие, а не Четириевангелието. Информацията се подръждава, тъй като това са два абсолютно отдалечени по време извора, създадени от различни хора. Затова е почти сигурно, че Кирил е автор на превода на Изборното Евангелие, а не Четириевангелието. Апостолът има богослужебна форма (Изборен Апостол) и Четириапостол. В Пролога към "Небеса" се съдържа информацията за това какво е превел Кирил, но също така и информация за преводите на Методий, а именно, че той допълва с частите на Библията, които Кирил не е превел. Йоан Екзарх продължава с думите: "Аз пък, чул за това...", което също е много важно, тъй като показва, че Й. Екзарх не е пряк Кирило-Методиев ученик, а някой му е разказал (или му е прочел) за това. Йоан Екзарх е един по-млад книжовник, свързан с друга епоха. * Приписка на Тодор Доксов (вж. тук)
Измежду славянските извори от този период е и Приписката на Тодор Доксов, в която Константин Преславски е посочен като Методиев ученик, може би един от неговите следовници след смъртта на Кирил. * химнографски произведения на Климент Охридски и Константин Преславски
В тази група извори трябва да се посочат и химнографските произведения на Кл. Охридски, К. Преславски. Тук се включват и някои от по-късните извори, напр. Проложно житие на Кирил и Методий. Има и кратко житие за Кирил ("Успение Кирилово") и кратко житие за Методий ("Успение Методиево"), които са създадени през XIII в. Това обаче са по-късни извори, които граничат с легендарните източници и не можем да им се доверим напълно.

* латински извори

Тези извори не са толкова многобройни, но са много важни, защото една голяма част от тях са документи: посланията на папите от времето на Кирил и Методий. В кореспонденцията най-вече на папа Йоан VIII и на папа Стефан V е отразена една пълна картина на Кирило-Методиевото дело: начало и край на мисията, отношение на Римската църква към Кирил и Методий, създаването на славянската писменост, което в различните моменти е било различно. Политиката на Рим след смъртта на Методий е различна, учениците му са прогонени. Затова тази кореспонденция е изключително важен източник на информация. Тя отразява действителността от периода, документира я. Друг важен латински извор е т.нар. Поменик от Райхенау (за о-в Райхенау вж. тук). Това е един манастир, в който е бил заточен Методий, заедно с неговите ученици в периода 870 – 872-3 г. Този поменик представлява книга, в която се съдържа списък на имената на монасите, живели в манастира. Имената на Методий и неговите ученици се съдържат на две места – в началото (написани на латински) и по към края (написани на гръцки). Смята се, че имената в началото са написани, когато учениците са пристигнали през 870 г., а в края – през 872-3 г., когато са освободени от заточението. Имената, които са дадени на двете места, са различни: на латински са изписани като Хоранзанус, Игнасиус, Йоаким, Лазарус, Филон, а на гръцки Симеон, Игнасиус, Йоаким, Симеон, Драгай. (вж. "История на старата българска литература", 2008 г. или Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 3) Документите на известния римски духовник Анастасий Библиотекар също са важни, тъй като Анастасий се е познавал лично със св. Кирил и от него е чул разказа за намирането на мощите на св. Климент, папа Римски. В едно от своите писма до велетрийския епископ Гаудерик Анастасий Библиотекар разказва този разказ и превежда на латински две от произведенията, които, по неговите думи, е написал Константин-Кирил в чест на св. Климент Римски (слово и житие). А третия текст Анастасийя не се осмелява да преведе, тъй като е стихотворен (служба), понеже не може да го преведе така красиво от гръцки на латински. Нито гръцкият оригинал, нито латинските преводи на тези произведения, писани от св. Кирил, са достигнали до нас. Има единствено славянски превод / версия – известната Херсонска легенда. Друг първостепенен извор е известната Италианска легенда, която представлява III част от житието на св. Климент, папа Римски. Тя не е написана от Кирил, а от монаха Йоан Химонид (на лат. ез.), IX в., довършена е от Гаудерик Велетрийски и по-късно е преработена от еп. Лъв Остийски (XII в.). Ние познаваме именно тази преработка от XII в. В преработката на Лъв Остийски е включена информация за източниците, които е използвал той за написването на житието: ранните източници (на монаха Химонид и на Гаудерик), един славянски текст и превода на разказа за намиране на мощите на онзи, който ги намери (св. Кирил). Това е също много важна информация. Този славянски текст, който са ползвали авторите на Италианската легенда, се смята, че е житието на св. Кирил. И понеже Италианската легенда първоначално е била създадена до 882 г. (оттук и датирането на самото житие). В Италианската легенда се съдържат сведения, които потвърждават онова, което знаем от житието на Кирил: за знатния произход на Кирил, за хазарската му мисия, за намирането на мощите, за отнасянето им в Рим, за смъртта на Кирил. 


* гръцки извори

[1] През последните години Красимир Станчев разви тази теория, че не е коректно тази поезия да се нарича декламационна.
Препоръчана литература: * “История на българската средновековна литература”, Изд. "Изток-Запад", С. 2008 г., (най-новата история на старобългарската литература) * Кл. Иванова, Св. Николова (съст.), “Тържество на словото”, тук (сборник със средновековни текстове) * ст. "Извори за живота и делото на Кирил и Методий", в: Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 2
* ст. "Извори за делото на Константин-Кирил", в: Донка Петканова, "Константин Кирил. Денница на славянския род", Държ. Издателство “Народна Просвета”, София, 1983 г., тук